Направо към съдържанието

Висящ мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Висящ мост е вид мост с висяща носеща конструкция. При него пътната конструкция е окачена на вертикални окачвачи, те от своя страна – на главни въжета, които се опират във вертикални стълбове и се анкерират в земната основа.

Строят се от дълбока древност и обхващат както прости мостове от дъски и въжета, така и огромни мостове от стомана и бетон. Те са особено ефективни при голямо разстояние между опорите, като към 2007 г. всички реализирани мостове с отвор над 900 m са висящи.

Мостът Голдън Гейт в САЩ – пътното платно виси на въжета, които от своя страна висят на по-дебелите въжета, окачени на стълбовете
Прост висящ мост в Китай
Мостът „Акаши Кайкьо“

Висящият мост е един от най-старите видове мостове. Първите висящи мостове са направени от три или повече въжета, направени от увивни растения, като хората са ходели директно по въжетата. Първите висящи мостове с дъски (талпи), лежащи на 2 дебели въжета, датират най-рано от 285 г. пр.н.е.[1] в Китай, и други мостове от подобен тип са датирани също в Тибет. 7 моста от такъв тип са построени в Китай към 95 г. пр.н.е. в Чънду от Li Bing[1].

През ХVІІ век Империята на маите е имала висящ мост в столицата си Яшчилан.

Висящи мостове с използване на въжета от стомана също са известни първо в Китай и Хималаите, въпреки че най-ранната дата не може да бъде определена. Пример е Luding Bridge, датиран от 1703 г., който е дълъг 100 m и използва 11 стоманени въжета[1].

Първата известна конструкция на съвременен висящ мост в Западната цивилизация е приписван на Фауст Вранчич, в чиято книга от 1595 г. „Machinae Novae“ са включени рисунки на дървен и въжен мост, както и на хибриден висящ мост с метални вериги. Първият такъв мост е построен от Джеймс Финли – с метални вериги, на залива Якоб (Jacob’s Creek) в Пенсилвания през 1801 г. Този факт е широко публикуван от 1810 г., като дава началото на период на бързо развитие на модерните висящи мостове.

Висящите мостове обикновено се подреждат според разстоянието между двата носещи стълба (главния отвор). Към 2019 г. следните десет моста са с най-дълги отвори. Посочена е дължината на главния отвор и годината на откриване на моста за движение:

  1. Акаши Кайкьо (Япония), 1991 m – 1998 г.
  2. Yangsigang Bridge (Китай), 1700 m – 2019 г.
  3. Xihoumen Bridge (Китай), 1650 m – 2007 г.
  4. Транспортна връзка Големият Белт (Дания), 1624 m – 1998 г.
  5. Осман Гази (Турция), 1550 m – 2016 г.
  6. Yi Sun-sin bridge (Южна Корея), 1545 m – 2012 г.
  7. Runyang Bridge (Китай), 1490 m – 2005 г.
  8. Fourth Nanjing Yangtze Bridge (Китай), 1418 m – 2012 г.
  9. Хамбър (мост), (Англия, Великобритания), 1410 m – 1981 г.
  10. Явуз Султан Селим (Турция), 1408 m – 2016 г.
  1. а б в Peters, Tom F., „Transitions in Engineering: Guillaume Henri Dufour and the Early 19th Century Cable Suspension Bridges“, Birkhauser, 1987, ISBN 3-7643-1929-1